Нашият патрон Боян Пенев

Детайли

Публикувана на Неделя, 25 Ноември 2012 08:53

---

ИЗ ДНЕВНИКА НА БОЯН ПЕНЕВ

• 7 август 1904 г.

Физическата смърт е нещо неминуемо, нещо твърде обикновено и естествено за нашия органически живот. Истинската, трагичната смърт за човека е отнемането на свободата му, поробването на волята му. В стремежа си към красивото, смелото, непостижимото той се мъчи да извоюва и запази своята свобода…

• 17 септември 1905 г.

Аз ненавиждам ония, които кряскат от възторг и жестикулират при изгледа на някой красив пейзаж или пред някое произведение на изкуството. Аз не вярвам, че такива хора са способни изобщо да чувстват дълбоко красотата. Дълбокото и благородно чувство е всякога мълчаливо.

• 23 ноември 1906 г.

Човек трябва да бъде искрен във всяко свое дело… Всеки мощен творец е преди всичко искрен, верен на себе си, защото е напълно индивидуален в своето творчество. Той възпроизвежда само онова, с което живее, което е елемент от неговия вътрешен мир, отражение на неговата индивидуалност… Когато той престане да бъде искрен, престава да бъде и творческа натура.

• 9 март 1907 г.

Човечеството не може да живее без религиозно чувство. Религиозните потребности са тъй дълбоко свързани с неговата нравствена природа, че едва ли би било възможно да се убие това чувство, което в основата си остава винаги едно и също, колкото и да мени своите обекти: Бог, известна велика личност, художник, поет, жена и пр…

• 28 ноември 1912 г.

След години ние ще умрем и ще дойде едно ново поколение. То ще ни надмине в много хубави неща… ще надрастне възгледите ни и ще ги оцени отвисоко… Нека не забравя то едно – над нито една наша мечта не гря слънце. Но ние имахме воля да отстояваме себе си и воля да живеем – да превъзмогваме горчивини и разочарования. Желал бих нашите потомци да си спомнят не за завършените и незавършените дела, а за волята, вложена в тях”.